Вътрешното дете е онази част от нас, която е уязвима, невинна и детска. Това е частта от нас, когато сме били малки. Всеки от нас има вътрешно дете и вътрешен родител. Тези наши вътрешни състояния могат да бъдат, щастливо дете и подкрепящ родител, а може да са наранено дете и критикуващ родител.

Целта е тези наши части да взаимодействат зряло и да не реагират реактивно, тоест от своите запаметени сценарии и рани в миналото.

 

Много болезнени събития от нашето детство, които сме преживeли като деца, са останали непроработени и неосъзнати в нас – като неудовлетворени потребности от любов и признание.

 

Така се настаняват травмите на отхвърляне, изоставяне, унижение и предателство, дълбоко в нас и неосъзнато ни напомнят за изминали болезнени събития в различни ситуации, като ни пречат да градим здрави връзки със себе си и околните. Основа в тази наша болка са чувствата на липса на любов, разбиране и подкрепа.

 

Така, в определени ситуации в настоящето, интерпретираме отношението на някого към нас през сценарий от миналото, като реагираме от позицията на нараненото дете. Тогава, неразбиращи себе си и околните, ние се затваряме и свиваме в защитни обвивки, за да не бъдем отново наранени и отхвърлени и за да не изпитаме онази болка от детството отново. 

 

Така ние замълчаваме потиснати или създаваме конфликт, от който никой не печели.

 

Но това, което става е, че се отдалечаваме от любовта, за която така копнеем, защото тези рани са все още неосъзнати и работещи на подсъзнателно ниво. Още повече, те пречат, и теглят от нашия енергиен ресурс за истински пълноценен живот.

 

Какво можем да направим за да намалее и отпадне влиянието на тези отдавна отминали събития върху нас и за да започнем да приемаме и обичаме, себе си и околните, да отворим сърцето си ?

 

Най-важно e да се научим да разпознаваме своите чувства и модели на поведение и осъзнато да изразяваме своите желания и интереси – да се научим да комуникираме своите потребности (“Аз послание“). Такъв разговор се провежда от зряла осъзната позиция и не е конфликт или потиснато мълчание (Аз се чувствам … когато… от тази ситуация… твоите думи/действия…би ли могъл/а… ).

 

Така удовлетворяваме своите нужди и желания и вече се грижим и Обичаме себе си.

 

Тогава даваме и на другите, защото вече сме в нашето ресурсно състояние, именно, защото дупките и блокажите на енергия са затворени (стари неработещи модели на поведение). Чувстваме се удовлетворени, енергията не изтича от нас, а се увеличава за материализацията на нашите идеи, стремежи, желания.

 

Практика за вътрешно дете

 

Представете си, че сте малко дете (на 5-6 години). Вгледайте се в дълбочина в очите на това детенце, вижте тъгата му и осъзнайте, че тя е от любов към вас. Обгърнете го и го привлечете към сърцето си. Кажете му, колко много го обичате. Че грешките му нямат значение. Обещайте му, че винаги ще сте му опора. Смалете детето до размера на зрънце. Сложете го в сърцето си. Всеки път, когато погледнете надолу, ще виждате личицето му и ще му давате любовта си, която е така важна за него.

 

След това си представете майка си, също на 4-5 годинки. Протегнете й ръка, кажете й, че я обичате, че сте й опора. Успокойте я, смалете я и я поставете в сърцето си. После направете същото и с баща си. Съберете в сърцето си цялото ви семейство. Висчки сте били деца, нуждаещи се от любов и разбиране, и носите тази част от себе си в сърцето си. Сега то е пълно с любов и има силата да излекува всичко, дори цялата планета. Почувствайте топлината, която се разлива по тялото. Тази практика носи мекота, нежност и любов, с нея приемате себе си и околните и намалявате вътрешния критик.

 

Споделете с нас своите въпроси и усещания.

Категории: Статии

0 Коментара

Вашият коментар

Avatar placeholder

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *